Люй Бу живял в Китай през ІІ век. Епохата била неспокойни. Властта на

Люй Бу живял в Китай през ІІ век. Епохата била неспокойни. Властта на империята Хан се клатела, на всички места избухвали въстания. Армията не била задоволителна и местните шефове трябвало да потушават протестите със лични сили. В този сложен интервал в гарнизона на една от провинциите се записал младият боец Люй Бу.

Оказало се, че той владее добре военното изкуство и през 189 г. бил включен в отряд, който поел към столицата Лоян, с цел да помогне на една от придворните групи в непрекъснатите междуособици. В столицата младежът бил видян от могъщия пълководец Дун Чжо. Той поканил воина на гости и му обещал високи постове и много пари, в случай че премахне своя пълководец, който се бил намесил в придворните интриги. Люй Бу помислил и… се съгласил: убил своя пълководец, отрязал главата му и я занесъл на „ поръчителя “. Той спазил думата си и даже го осиновил.

Скоро Дун Чжо с помощта на интриги и убийства се оказал най-близкият човек до трона. Той дори можел по свое предпочитание да сменя императори, което и сторил няколко пъти. Накрая на китайските феодали това им втръснало и те решили да си разчистят сметките с разпасалия се придворен. Речено – сторено: съставили коалиция, която поела с голяма войска към столицата. Люй Бу водил няколко борби с враговете на своя осиновител – само че му пречели другите пълководци, които завиждали на триумфите на младия любимец. Дун Чжо бил заставен да избяга дружно с верните си хора и императора. Тъй като висшият държател към момента оставал при него, столицата също била преместена – от изгорения Лоян в Чанян. Въпреки, че враговете победили, те претърпели тежки загуби и не посмели да го преследват.

В Чанян страховете на осиновителя на Люй Бу рязко се засилили. Той винаги го държал при себе си като бодигард. А когато се ядосвал (което се случвало често), започвал да хвърля копия по него. Младият боец изкусно ги избягвал, само че неприятното възприятие оставало. На всичко от горната страна, Люй Бу имал бурна любовна връзка с една от наложниците на осиновителя си и се боял, че това може да се разкрие.

Един от императорските министри, комуто също бил омръзнал властолюбивият придворен, се възползвал от обстановката и непосредствено му предложил да убие Дун Чжо. Люй Бу отказал да участва в заговора, тъй като въпреки всичко го чувствал като баща. Но министърът настоял, че Люй Бу няма никакъв синовен дълг към Дун Чжо, така като между тях не съществувала кръвна връзка. Воинът помислил и… се съгласил. Той персонално умъртвил своя втори татко. Благодарният министър, който съумял да заеме по-висок пост в двора, го обсипал с пари и почести. Обаче военачалниците, правилни на Дун Чжо, били срещу килъра на своя военачалник. Те събрали войска против него. Когато наближили щаба на Люй Бу, той декларирал, че не желае напразни жертви и предложил всичко да се реши посредством дуел. Оседлал правилния си кон на име Червен заек и победил най-силния боец на враговете. Но въпреки всичко си дал сметка, че няма сили да води война и избягал с няколкостотин правилни бойци.

Люй Бу почнал да скита из Китай. За негова изненада никой не желал да го наеме на работа – всички към този момент знаели, че е умъртвил двама от господарите си, наричали го „ безконечния изменник “ и нито един феодал не искал да се свързва с такъв човек. Все отново с големи подкупи той заел поста губернатор на една от провинциите. Но искал повече, затова подготвил метежи в съседния район, където управлявал военачалникът Цао Цао. Завладял съвсем половината от владенията му. Ала войната се стегнала. Никой не успявал да завоюва превъзходство.

Скоро в Китай се появил нов кандидат за императорския престол – Юан Шу. Той бил отдалечен родственик на императора. Успял да спечели Люй Бу на своя страна и дори се канел да ожени сина си за дъщерята на своя нов съдружник. Но нито сватбата, нито съюзът се състояли: Люй Бу размислил и решил, че законният император ще му заплати повече. Юан Шу се вбесил и оповестил война на изменника.

Карта, показваща главните военачалници от династията Хан през 190-те години, в това число териториите, следени от Люй Бу, откакто той завладя контрола над провинция Сю от Лиу Бей. Снимка: Уикипедия

Люй Бу нанесъл няколко съществени провали на войските на Юан Шу. Но бил неудовлетворен от обстоятелството, че някои от императорските военачалници завладявали провинции и трофеи преди него и не му оставяли нищо за плячкосване. След известно време решил отново да смени съдружника си… и предложил съюз на Юан Шу.

Това му изменничество обаче се оказало съдбовно. След известно време той бил обсаден от своя остарял прочут Цао Цао. Когато Люй Бу изпратил пратеници до Юан Шу за помощ, той отказал. След три месеца цялостна обсада войските на Люй Бу, заедно със своя лидер, се предали. Според легендата, преди този момент Люй Бу помолил бойците си да отрежат главата му и да я предадат на Цао Цао. Но никой не се съгласил.

Завели вързания Люй Бу при Цао Цао. Там пленникът предложил на врага услугите си като наемник. Слисан от такава безочливост, спечелилият даже не намерил незабавно какво да каже – но след това заповядал да бъде обесен и да се отсече главата му, която била изпратена на императора. Така главата на известния наемник дълго време висяла пред портите на столицата за наставление на всички бъдещи предатели.

1100 години по-късно, през ХІV век, обликът на Люй Бу бил мощно романтизиран с помощта на романа „ Трицарствие “, където е показан като най-смелия воин в цял Китай, но не много кадърен военачалник. Този разказ се счита за най-великото произведение на китайската литература и по негови сюжети са сложени голям брой театрални спектакли и снимани редица филми.

–